Как да разкараш служителя за десет дни?

keegan_worstcase_job

Как да разкараш служителя за 10 дни?

Раздялата с работното място не винаги е желана, а в още по-малко от случаите тя се случва „по взаимно съгласие“. Често онзи, който ти е свалял звезди, за да те назначи, започва да се държи като герой от филма „Шефове гадняри“ без каквото и да било обяснение. Работникът, измъчван от съмнение, отива в офиса с нежелание, а там неволите му се задълбочават. Разговорите, започващи с изречението „трябва да поговорим“ зачестяват, а тонът и на двама ви рязко скача. Сигурно описаната до тук ситуация ти напомня отношенията с гаджето, за което подозираш, че ще те зареже до края на седмицата. Ами и с шефа е същото – той иска да те уволни, да те разкара, да те махне от хранилката на фирмата си. Колкото по-бързо се случи това – толкова по-скоро някой друг ще заема бюрото ти от девет до шест, а и мястото в сърцето на господин директора.

Също както при къснаето с гаджето, което вече не те обича, тази раздяла е тежка и отнема време, защото ти не искаш да кажеш последното сбогом, а той не иска точно днес да си навлече всички негативи на раздялата. В този момент започват номерцата, целящи да те откажат доброволно от заеманата позиция, а ти наивно се вкопчваш, дали в бюрото или в ревера на гаджето е без значение, с отчаянието на удавник. Поне по два пъти в рамките на работния ден си задаваш въпроса: „Защо не ме уволни, ако съм такъв трън в очите му?“. Истината е, че не е толкова просто. И тази раздяла, както онази с гаджето, не се случва като на кино лента. Шефът не те вика в кабинета си и не приключва трудовите ви взаимоотношения с клишето: „You are fired”*, а охраната вече да е събрала личните ти вещи в кашон. Колкото и странно да звучи българското трудово право защитава работника. Най-безболезненият и лишен от съдебни спорове вариант за работодателя е служителят сам да си тръгне. Но за целта шефът трябва да се потруди и той съставя свой наръчник със заглавие „Как да разкарам служителя за десет дни?“. Добре дошъл в ада, наемнико!

Ден първи:

На служителя се възлагат задачи, които не само не са описани в длъжностната му характеристика, но са неприятни дори за стажант. Подчиненият е изпратен да купи обяд с личния си автомобил от ресторант, намиращ се поне на двадесет минути разстояние от офиса. След това служителят трябва да вземе майката на шефа си и да я откара до лекарския кабинет. По пътя горкият е принуден да изслуша всички болки на възрастната дама и да бъде любезен с нея, когато тя заяви, че синчето ѝ прекалено много плаща на работниците си. След тази разходка работното време се разпъва, защото задълженията по договор все пак трябва да бъдат свършени. Потупване по рамото за личната услуга и топлия обяд няма, все пак шефът иска да те уволни, не да се сприятелите.

Ден втори:

Нека обажданията след шест започнат от днес. Тъкмо, когато решиш, че работата за деня е приключена, ще се намери някое спешно мейлче за изпращане, някое отчетче за преглеждане, нещо дребно за дописване… нещо, което да те върже в офиса или пред компютъра поне докато започнат новините на БНТ. Шефът иска да сложи край на социалния ти живот, за да се почувстваш нещастен в този офис и сам да събереш снимките на близки и приятели от бюрото си.

Ден трети:

Днес той вика всички в кабинета си с изключение на теб. Колегите излизат от там видимо недоволни и отправящи ти леко агресивни погледи. Оказва се, че те са били натоварени с екстра задължения, които уж били предназначени за теб, но в крайна сметка е по-добре друг да ги свърши. Е, как да не те мразят, затова че ще работят с половин час повече?

Ден четвърти:

Шефът вика само теб. Разговорът далеч не е по същество, обсъждате времето, болежките на майка му, кой къде ще почива. Той се смее на висок глас, за да чуят останалите в офиса и да решат, че сте приятели. След дългата и напоителна среща се връщаш на бюрото си и попиваш като гъба негативните погледи на колегите, които в това време вършат онази задача от вчера, за която им беше обяснено, че е твое задължение.

Ден пети:

Мисията по уволнението е наполовина свършена. Започва да ти писва, кафето сутрин горчи, защото след него трябва да се отправиш към мястото, от което дебнат изненади и недоброжелатели. Докато пътуваш към офиса получаваш смс с текст: „До достигане на лимита ви остават 5 лева“. Оказва се, че шефът е променил тарифния ви план, защото „трябва малко да стегнем колана“ и ако надвишиш определените за разговори пари ще трябва сам да ги плащаш.

Ден шести:

Днес трябва да свършиш своите задачи, но и тези на колежката, която излезе в кратка отпуска… Как така все ти заместваш в последно време?

Ден седми:

Поискал си почивен ден. Ще трябва да висиш в КАТ с часове, за да подмениш изтеклата си книжка. Не че е приятно, но на фона на враждебния офис е направо песен. Точно пет минути преди алармата да те събуди шефът звъни, любезно се извинява за ранния час и те уведомява, че все пак трябва да отидеш на работа. Онази колежка с отпуската и днес няма да дойде, а „все някой трябва да се грижи за клиентите ни, нали?“. Нищо, че си предупредил и помолил да отсъстваш, работата винаги е на първо място. Няма кой друг да я замести… Да не би да забрави вече, че той иска да те разкара от офиса?

Ден осми:

Шефът заявява, че се налага да работиш за известно време от другия офис на компанията, който се намира в края на града и за да стигнеш до там ще висиш в задръстване двойно повече. Веднъж пристигнал ще бъдеш изненадан, че там няма климатик, интернетът създава проблеми и поръчаната храна за обяд пристига много по-бавно.

Ден девети:

Днес поне е време за заплата. А дано, ама надали. Този месец парите ще се позабавят заради онова затягане на коланите, за което вече ти споменаха. Шефът елегантно ти показва колко много му се иска да напуснеш сам. Той не се страхува, че някой ден може да го осъдиш за неизплатените пари, нали в този щастлив за него момент ти вече няма да си му служител.

Ден последен:

Решаваш, че ти не си типичния български наемник, който ще бачка като луд, а възнаграждението ще се бави. Молбата за напускане е написана от предната вечер и шефът печели битката само за десет дни. Сега остава и гаджето да ти бие шут, защото в последно време „говориш само за работа“.