Колко е трудно да направиш добро?

tumblr_lgpfsq0e091qzwaddo1_500Еми не е лесно, както се оказа отнема и много време.

Десетки пъти съм чувала онази песен за двете праскови и за черешите и реших, че ми е дошло времето да засадя дърво – три фиданки, ако трябва да съм точна. Понеже работя в телевизия, реших, че мога да ги засадя в ефир, за да надъхам зрителите, седнали удобно по диваните, да изхвърлят костилките от плодовете не в кошчето, а по поляните. За около 40 минути имах три комплекта водещи от сутрешните предавания на btv, все селебритита, както се казва на телевизионен език, готови да копаят, и озеленител, който пое разходите по дръвчетата.

Доброто беше наполовина сторено, оставаше само да звънна в Столична община, за да предупредя относно добрите си намерения… но на кой ли да звънна?

-Дирекция „Зелени системи“ – казва ми доброто, реализиращо се вътре в мен.

-Изпратете писмо по пощата. – казва жената в телефонната слушалка.

-Столичен инспекторат. – казва пак доброто.

-Можем да ви дадем лопати и дръвчета, но искаме ПИСМЕНО И ПОДПЕЧАТАНО разрешение от Госпожа Не-ѝ-помня-името-вече,-че-с-толкова-госпожи-говорих покрай-тея-дръвчета. – отговаря една секретарка в телефонната слушалка.

-А не мога ли по електронната поща, по имейла да ви го изпратя? – доброто не се отказва.

-Може. – отговаря втора секретарка. – Утре ще го предам на Госпожата и тя ще се произнесе за вашите дръвчета.

Пиша, пращам, спя и чакам, но отговор не идва и пак звъня.

-Не сме получили имейл! А не, ето го! Ще го покажа на Госпожата, обадете след обед.

-Днес е петък и предполагам, че Госпожата ще си тръгне по-раничко от работа…

-… възможно е да бъде ангажирана цяял ден извън кабинета си, но едва ли ще си тръгне по-рано…

-… дали мога да ви звънна в 12:00, за да видя до къде се е придвижило писмото ми.tumblr_mg7ilcAD741rha3vbo1_500

В 12:00 никой не вдига, към 12:45 успявам да се свържа с Не-знам-коя-по-ред-секретарка:

-Госпожата все още я няма.

-Аз направих снимки на мястото, където искам да засаждам, за да ви е по-лесно… да ги пратя?

-…

-Забелязах, че там вече има посадени люляци и предполагам, че моите фиданки трябва да са в тон с тях, затова предлагам пак люляци да изберем, а?

-… Нищо не мога да ви кажа, Госпожата я няма.

След любезничене в името на дървото и над десет разговора с няколко пиарки и двама експерти успявам да се добера до замесничката на Госпожата, която е много заета днес. Заместничката е в отпуска и няма компютър, за да види снимките и да ми напише ОФИЦИАЛНОТО ДА, но казва, че мога да садя, люляци било добре.

***

Минаха два дни, аз получих имейл, в който се казва, че институциите „не възразяват“ да засадя три фиданки, а аз имам чувството, че пак съм в изходна позиция – мисля, че доброто е на половина свършено, пък да видим… колко люляка ще засъдя в понеделник.

Между другото, правейки добро цял ден се чудя за колко ли време беше издадено онова разрешително за изсичането на дръвчетата в Овча купел, за да цъфне супермаркет на тяхно място?

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то пътят на доброто е постлан с десетки чиновници. И докато аз се чудя дървото ли да спася или чиновника някой в общината прави добрини!

P.S: Всеки човек наистина трябва да засади поне едно дърво в живота си, за да създаде работа за чиновника.