Голо

Как не ти дотегна да мълчиш? Онемял си, след като си тръгнах. Изхабил си думите за ругатни по мен. Измъкнал си ме от своя креват.

Не мога да те изкарам навън. Дърпам те, бутам те, но не. Оставям те. Насилвам се да имам други. Заспивам до тях и сънувам теб. Кошмар не е, желание не е, бълнуване – не. Събуждане няма. Премятам завивката през глава, отвивам краката, а ти висиш над мен като обесен. Душиш ме, махни се. Заседнал си между главата и сърцето. Обсебваш гърлото ми и не мога да преглъщам вече.

Двамата сме успоредни, никога не се срещаме. Между нас има само точка на кипене. Като котел ври и ти си вътре. Опъвам да те махна, не мърдаш. Душиш ме, как не ти омръзна!

За всеки рожден ден си пожелавам да те забравя, с телена четка да те изтрия. Като мазно от чиния. Пусни ме, аз как посмях.

Като пумпал се въртя около тебе, спри ме. Скрий ме в джоба си и ме контролирай.

Цяла вечност те обичам и чакам да си паснем. И да умра, пак ще те търся. Ще се въртя като шило под земята. Ще ровя с пръсти, да те намеря под мене.

Изкрещи ми в лицето, съсипи ме. Не мога да бягам и да се крия зад чужди. Дръпни ме. Никога не си ме планирал такава, промени ме.