Напред към 90те!

В кой век живеем? Преживяхме Милениума, но все по-често имам чувството, че 90те не са си отишли!

Помня Ку-Ку куклата, символ на прехода. Хората, които се разхождат всяка вечер на синия екран, заприличват на нея повече и повече с всеки изминал ден. Политическите мръсни игрички зачестяват. Лутаме се между мнима демокрация и тоталитаризъм. Родните звезди никнат като гъби, а Лепа Брена още е идол на няколко поколения. Сигурна съм, че и публичните разстрели скоро ще се завърнат с малко поизлъскан имидж.

Моите 90 бяха по-различни, защото бях пубертет с бесни хормони и щура глава. Тогава беше модерно да си различен. Рейвър или рапър – нямаше значени. Субкултурите не бяха на изчезване и рокендрола беше млад.Поне така ни казваха. Купувахме си дрехи втора употреба и се чувствахме като истински американчета с кецове, носени в Германия. Родителите ни превиваха гръб, за да има шаран за Никулден. Тоблеронът беше превилегия за децата на гастарбайтърите, но пък всички имахме свободата да изберем какви да бъдем. Нямаше ги вафлите в косите, нямаше Николети, а Лепа Брена слушаха скучните / които и тогава не бяха малко/.

Загуби се моето поколение. Половината ми приятели лежаха в ТВУ, някои умряха в катастрофи, други – от свръхдоза, останалите работят в завода. Живите ни чака бъдеще, каквото бе миналото на майка ми – работа за сметка на мечтите; идеали, които ще прекроим в децата си и надежда на командно дишане.

Ще ни намери ли някой? Не вярвам, поне не преди да остареем…